- Начало
- Цонка Донева - Дъждовен блус
Цонка Донева - Дъждовен блус - Художествена галерия Проф Илия Петров
На Благовещение, надвечер, залата на ХГ „Проф. Илия Петров“ в Разград едва побра приятели и желаещи да се докоснат до творчеството на разградската поетеса Цонка Донева.

На Благовещение, надвечер, залата на ХГ „Проф. Илия Петров“ в Разград едва побра приятели и желаещи да се докоснат до творчеството на разградската поетеса Цонка Донева. Тя представи новата си стихосбирка „Дъждовен блус“. Организатор на събитието бе Регионална библиотека, редактор на книжката е поетесата Любка Стоянова.
Срещата започна с великолепно изпълнение на саксофон от сина на Цонка – Ричи, който е и художник на илюстрациите. Поетичното тяло е издадено в печатница „Полиграф“ на Калоян Енев.
Слънцето, дъждът, луната и едно босоного слънчево момиче с авторката и „Дъждовен блус“ – така мнозина от присъстващите определиха съпреживяното. На събитието присъства майката на Цонка, която се просълзи и й благодари за това, че е нейна дъщеря. Пламен Панчев сподели, че макар и рядко – втора книга, това дава възможност на твореца да издаде най-хубавото написал през годините. Музика и поезия потопени в атмосферата на изобразителното изкуство оставиха в душите на присъстващите незабравими мигове. Разбира се, не закъсня и посвещението на барда Чавдар Крайнов, който й подари стихотворение и цветя.
Ето какво е споделя друга разградска поетеса - Мариета Илиева – Пигелер, за стихосбирката.
„Kнигата е здрава, силна и жизнена. Най-напред, защото е опряна на най-стабилната връзка на света – тази между майката и децата й. Като започне човек с корицата и илюстрациите и завърши с посвещението и „епитафното Завещание“ в края, всичко насочва към определени очертания на подхода към нея. Странното е, че децата, твоята плът и кръв (така, както и твоята героиня впрочем) виждат Момичето в теб, а не толкова Майката. Те успяват да усетят Младостта на духа ти като нещо некъсно родено или възкресено, още по-малко илюзорно или нелепо, а обратното – като притегателно, вечно и изпълнено с виталност присъствие. Според мен, то те описва точно и като личност. Затова е без значение дали ще вали или ще е слънчево (или и двете, слети в дъга) в дните на тази неотминаваща, борбена и южняшка младост, защото дъждът и слънцето, денят и нощта, любовта и безразличието, също както вълните, ще идват и ще си отиват. Следим тези приливи и отливи по страниците на живота в стиховете ти. Важното е – ръцете са вдигнати високо нагоре. Момичето танцува или е готово да скочи в бездната. Сякаш ни казва: Нека е дъждовно, оставете в душите the blue devils да заиграят!“...
Автор: Андриана Драмбозова
