Лечение хематологични заболявания в София НСБАЛХЗ

До Президента на Република България До Министъра на Здравеопазването До изпълнителен директор на МБАЛ гр.Русе До изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина“ гр.Варна. До ръководител НСБАЛХЗ гр.София До екипа на предаването „Шоуто на Слави“ До Нова Телевизия-„Темата на NOVA“ До bTV Репортерите От началото до началото Здравейте , от много време ми се иска да напиша това благодарствено писмо , но все си мисля , че няма да съумея да използвам най-подходящите думи, но каквито и да са те съм сигурен , че колкото и да са обикновени те ще стигнат до сърцата ви. Казвам се Росен Даскалов и съм съпруг на Магдалена Даскалова, родители сме на две деца-Надежда и Димитър. Преди повече от две години при контролен преглед на съпругата ми беше установена висока утайка. Това бе началото. Личният ни лекар д-р Турал Агуш не я остави на мира и буквално я спря да ходи на работа докато не установи на какво се дължи това. И се започна едно ходене по лекари и изследвания, едно ходене по мъките, една блъсканица между неизвестното и страховете. Така се стигна до д-р Маринова от хематологичното отделение в гр.Русе. Оказа се ,че съпругата ми е с Множествен миелом- едно рядко и трудно диагностициращо се заболяване, но д-р Маринова успя да сложи някакъв ред в хаоса в който бяхме попаднали, препоръча ни и бяхме изпратени за изследвания и лечение в ръководеното от доц.д-р Лияна Герчева хематологично отделение в Университетска болница Света Марина гр.Варна. Там за лекуващ лекар й бе назначен д-р Антонио Антонов и от онзи тежък за нас момент този лекар стана най-важния човек в живота на семейството ни. Болка, отчаяние, страх от бъдещето и само спокойствието и увереността в думите на д-р Антонов вдъхваха някакъв кураж. Той се оказа един човек, който не пуши цигари и не пие кафе –не защото не може и не иска, а може би, защото не му остава време за това. Докато чаках пред отделението веднъж дори забрави чая си на рецепцията, защото разговаря с пациенти и колкото и да му се иска да е професионалист си личи , че изживява болката с пациентите. Всичко, което бе предписано и решено от целия екип на отделението по хематология бе направено, да цялото отделение, защото в борбата с болестта научихме, че тя не се води само от един лекар. Така дойде и добрата вест-мама Маги вече беше в ремисия, но трябваше да се извърши и трансплантация на стволови клетки, а в гр.Варна макар и вече да работеха в новооткрития хематологичен и онко център все още не извършваха трансплантации. Ето пък така стигнахме до д-р Ганева и Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания гр.София с ръководител доц. д-р Георги Арнаудов, там освен с тях успях да се срещна и с г-жа Полина Тодорова и две санитарки на които не зная имената , за което съжалявам. Едни прекрасни хора оставящи впечатление за професионализъм, което пък бе потвърдено и от съпругата ми при последвалите процедури за „мобилизация“ и трансплантацията на стволовите клетки. Там достъпът е ограничен и нямах преки наблюдения към екипа на отделението, но от думите на съпругата ми бях сигурен, че правят най-доброто за нея, а повярвайте ми тя работи с хора и се е научила да вижда доброто. Всичко мина според очакванията и трансплантацията бе успешна, това бе другото начало, и втори рожден ден за Маги. В битката ние научихме своя урок , научихме че пътя е тежък и не лек, научихме , че всички тези добри хора независимо от това какви букви стоят пред имената им, са преди всичко човеци. Искам да изкажа специални благодарности и на проф. д-р Стефан Горанов, национален консултант по хематология, с когото ние лично не се познаваме но сме се консултирали, относно хода на лечението на заболяването. Тук е мястото да спомена един човек , който с нищо не беше ангажиран към нас, но докато изчаквах по пейките се запознахме. Оказа се , че е със същото заболяване като това на съпругата ми и за мен той се превърна в един консултант, един отдушник и успокоение за въпросите ми. Без да е лекар толкова много бе научил за болестта, правилния и здравословен начин на живот, познаваше всички специалисти, вдъхваше ни толкова кураж. Станиславе, ти си приятел, който всеки човек трябва да има. На всички споменати искам да пожелая здраве и дълголетие , а списъкът на мама Маги бъдете сигурни, че е още по-дълъг. На хората пък от които зависи бъдещето на България казвам да не жалят подписите си, когато от това зависи здравето и живота на живеещите в нея, защото от всичко друго можем да се лишим. Всичко което се прави в чужбина го има и може да се прави тук в България, не гонете хората отдаващи живота си за да го правят, защото е недопустимо лепенето на фаянс да е по-скъпа професия от тази на лекаря. С поздрав и уважение към всички - Росен Даскалов