Антибиотично лечение Стара Загора - СМДЛ Новалаб

Кога е необходимо антибиотично лечение

Д-р Димова, сега е сезонът на “настинките”, зачестяват случаите на кашлица, хрема и температура. Кога трябва да се започне лечение с антибиотици?

При тези оплаквания много от пациентите си мислят дали да си вземат сироп за кашлица и капки за нос или да изпият останалия антибиотик от миналото боледуване. Не започвайте самолечение, отидете на лекар! Това състояние е възможно да е резултат от вирусна инфекция, която не изисква прием на антибиотик и преминава със симптоматично лечение за няколко дни. Възможно е обаче да се касае за бактериална инфекция, като източника е локализиран или в гърлото, или в носа, или в долните дихателни пътища. За да се постави точна диагноза в този случай и да се подбере правилното лечение е необходимо микробиологично изследване.

Микробиологията сякаш остава малко встрани, в сравнение с другите специалности в медицината. Какво е необходимо да знаем за нея като пациенти?

Микробиологията е специалност, за която малко се знае. Тя установява дали причината за симптомите на пациента са резултат от инфекция - бактериална, микотична или вирусна, открива причинител и показва с какви медикаменти може да се проведе лечението, т.е тя е в помощ на лекарите - тя им дава диагнозата и лечението.

Много често обаче, антибиотиците, се изписват без предварително направени изследвания?

Така е, затова и България е една от страните с най-висока употреба на антибиотици. Масово се назначават, без да е доказан причинител на инфекция или неговата чувствителност. Често се купуват и от самите пациенти без рецепта в аптеките. Самолечението крие много рискове. Антибиотиците са ефективни само срещу бактериите, но не и срещу вирусните и микотични причинители. Както е известно, те действат в човешкия организъм не само срещу болестотворните, но и срещу нормалните ( т. нар. условно патогенни ) бактерии. Бактериите са едни от най-древните организми, оцелели поради способността си бързо да се приспособяват в неблагоприятни условия. Ето защо неправилната употреба на антибиотици води до развитие на устойчиви, дори и по време на лечение щамове. Освен това създават резистентност и на собствените условно патогенни бактерии, които понякога също могат да предизвикат труднолечими заболявания, нарушава се и нормалната флора. За това, когато е необходимо лечение с антибиотик, той трябва точно да се избере според изолираните бактерии и направената антибиограма, като се съобрази дозировката според възрастта и продължителността на приема. Лекуващият лекар назначава лечението, но успеха му зависи и до голяма степен и от отговорността на пациента.

В последните години, с увеличаване броя на лабораториите се увеличи и съмнението на пациента в коректното правене на изследванията, заради отклоненията на резултатите, които дават различните лаборатории за едно и също изследване.

За да бъде правилно поставена диагнозата и за да бъдат точни изследванията трябва да се спазват някои правила. Първо, трябва да се вземе материал за микробиологично изследване преди започване на лечението, защото различните медикаменти могат да потиснат бактериите и това да доведе до фалшив отрицателен резултат. Второ, за различните материали има различни правила за взимане. Например за гърлен секрет - сутрин преди хранене, за стерилна урина - сутрешна средна порция след добър тоалет. Също така има значение дали материалите трябва да се вземат на място или до колко време да се донесат в лабораторията. Неспазването на тези правила може да провали точното изследване. Затова и резултатите в различните лаборатории могат да се получат различни. Това естествено създава недоверие в пациента и обърква лекуващия лекар. Неправилна практика е да се разнасят едни и същи микробиологични материали за сравнение от лаборатория в лаборатория. Мога да дам следния пример от моята практика - майка носи при нас проба от урина на едногодишното си дете. От нашия резултат излиза E.coli в гранично количество. При получаване на резултата майката е объркана, защото в друга лаборатория е изолиран друг бактерии. И двата вида са нормални чревни, но могат да причинят уроинфекция. Разговарях с майката и установих, че не са спазени правилата за вземане и съхраняване на пробата. Препоръчах й най-точното правило за изследване на стерилна урина - трикратна сутрешна проба, която се оказа отрицателна и моето заключение беше, че детето няма уроинфекция и не се налага да приема антибиотици.

Възможно ли е след правилно проведено лечение , например на инфекция в носа, да се изолира същия бактерии, без да имаме повече оплаквания. Трябва ли в този случай да се съмняваме в коректността на изследването.

Това е напълно възможно. В този случай вероятно се касае за носителство, което невинаги е необходимо да се лекува с антибиотик, а и трудно се повлиява. Много често се среща при деца, поради незрялост на имунната система и може да се преодолее с израстването. Не трябва да се забравя, че голяма част от причинителите са условно патогенни, т.е. те са част от собствените бактерии и причиняват инфекция само когато се разраснат в по-голямо количество при спад на имунитета ( напр. след вирусно заболяване). С подобни въпроси се срещам ежедневно и често се налага да коментирам резултатите с пациентите, защото незнанието поражда недоверие, а недоверието затруднява лечението.

Подобно незнание от страна на пациента води до много притеснения, усложнение в самото лечение. Но кой трябва да го информира за правилата за микробиологично изследване - лекуващия лекар, той самият да си набави информация или в лабораторията.

Не е необходимо да знаете или да помните тези правила. Препоръчвам ви при назначаване на микробиологично изследване предварително да се обадите в лабораторията и от лаборанта ще получите най-точни указания. От особена важност е при оставяне на пробата да съобщите дали в момента имате оплаквания и какви, или сте след лечение, изолиран ли е причинител при друго изследване и какъв, приемали ли сте антибиотици. Тази информация не е с цел манипулиране на резултата. Тя е необходима на микробиолога за правилната преценка на състоянието. Така ще се определи по-лесно дали е успешно лечението, дали се касае за инфекция или за носителство на някои бактерии, което има значение за лечението. Ролята на лекаря микробиолог е не само да установи дали има бактерии или не. Той трябва да изготви заключение и да даде препоръка за лечение към лекуващия лекар. Именно затова в микробиологията не е водеща скъпата апаратура, а добрата подготовка и опита на клиничния микробиолог.

Автор: Андриана Драмбозова