Държавно горско стопанство в Етрополе ДГС Етрополе

ТП ДГС Етрополе е Държавно горско стопанство, което попада в границите на Област София. Част от територията на горското стопанство е в източната част на Западна Стара планина, а другата, в западната част на Централна Стара планина.

Общата площ на ДГС Етрополе е 24 169,1 ха, от които 18 840 ха са държавни горски територии.

Релефът в южната и централната част на Държавно горско стопанство Етрополе е разнообразен, планински със стръмни склонове, ясно оформени била и дълбоко врязващи се долове. Северната част на стопанството се намира в Етрополския Предбалкан, където релефът е хълмисто предпланински и се характеризира с наклонени и полегати склонове и заоблени била.

Широколистните гори са преобладаващи и заемат 82% от територията на ДГС Етрополе. Животните, които се срещат в ДГС Етрополе са: благороден елен, дива свиня, заек, катерица, вълк, чакал, лисица, кафява мечка, дива котка, белка и др. В списъка на забранените защитени растителни видове в Държавно горско стопанство Етрополе са: жълта и петниста тинтява, повиснало плюскавиче, циклама, лежаща линдерния, планинска дилянка и др.

На територията на стопанството има три действащи хижи: Рудината, Старопланинец и Стражата. Природо–исторически обект в ДГС Етрополе е манастирът Света Троица, който е обявен за защитена местност.

Най–голямото естествено находище на бреза в България се намира в района на село Бойковец, в защитена местност Беликата. Тези територии са обект на организиран и индивидуален туризъм.